Органите в българската живопис

Васил Макаринов, 2009 год.

Европейското изкуство от векове познава изображения с музициращи персонажи. В някои случаи те са благородници, в други - създания с божествен произход. Сред инструментите, на които изпълняват своята музика още от средните векове и Ренесанса се откриват малки органи - позитив или портатив (напр. в прословутия Гентски олтар на Ян ван Ейк). След края на 16 и началото на 17 век започват да се появяват изображения на св. Цецилия, най-често със своя атрибут - органа (светицата е патрон на музикантите). В по-късното изкуство също фигурират изображения с органи - например при Прерафаелитите, а и не само.

Къде в българската живопис можем да търсим изображения с орган? Старата българска живопис (преди Освобождението) няма как да ни предложи такива. След 1878, когато започва активното навлизане на европейска култура в България бихме могли да очакваме такива изображения, още повече, че голяма част от българските художници пътуват из страни като Германия и Франция. От тогава нататък започват да се появяват портрети на музиканти и изображения, представящи музициращи персонажи.

Роденият през 1888г. варненски художник Борис Георгиев (вдясно: фрагмент от "Странникът и неговата сестра" - автопортрет) е "на път" още от най-ранните си години. Неговото напълно космополитно и освободено от всякакви държавни граници светоусещане го отвежда до Алпите и Хималаите, до Финландия и Индия, до северна Африка и Рим. Така този човек успява да развие своята невероятна чувствителност към култури, така чужди на българското общество и бит. Затова, гледайки неговите портрети или пейзажи, ние усещаме че това скитане не е случайно. Той действително е проявявал пълно разбиране и съпричастност към душата на портретувания, а природния пейзаж, независимо дали изобразява алпийска хижа или някой индийски храм, е пропит с усещането за една близост с природата, сякаш това е гледката от прозореца на родната му къща.

Една от последните живописни работи, напълно в духа на непрестанния стремеж на Борис Георгиев към духовни изживявания от най-висша божествена степен, е портрета на органистката Анна-Мария Сарно (изображението вляво), рисуван през 1958г. В свое писно до Никола Стайчев от Пазарджик художникът пише: "Една млада, необикновено даровита органистка, Анна-Мария Сарно, жена на един бразилски композитор и консул в Рим, които бяха дали в моя чест концерт на орган в църквата "Сан Игнацио" в Рим. Органистката изпълни музика на Бах и на мъжа й с такова вдъхновение, че аз няма никога да забравя преживените чувства на пренасяне в сферата на вечното добро и красотата чрез музиката."(1). Сякаш ние действително виждаме в картината проекцията на това вечно добро и на красотата. Неслучайно, може би именно поради тези "вечност", Борис Георгиев дава и още едно название на творбата - "Св. Цецилия". Този факт наистина овенчава образа като нещо неземно и без конкретно място във времето и пространството като така приравнява тази одухотворена изпълнителка на бахова музика към високия чин на светицата, покровителка на музикантите. Още повече, че и самият художник е бил музикант - свирил е на цигулка.

Техниката е темпера и молив върху фазер, а размера: 85х64 см. Картината е част е от колекцията на Вирджиния Джакомети, Италия.
___________
1. Цитат по Пламена Димитрова-Рачева - "Борис Георгиев от Варна"