27 октомври 2013

Концерт в памет на Камен Петев

Нева Кръстева, Сабин Леви и студенти от класа по орган на Нева Кръстева към НМА ще изнесат концерт в памет на Камен Петев. В програмата: Бах, Букстехуде и др.

Събота, 2-ри ноември, 11:30 ч.
София, зала на Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 94

Линк към събитието във Facebook

П Р О Г Р А М А

N. de Grigny - Recit de tierce en taille
изп. Сабин Леви

J. S. Bach - 2-ра част от Sonata № 3 А мажор, за флейта и облигатен клавир, BWV 1032
изп. Мила Червениванова и Радомир Тошев - флейта

J. S. Bach - "Ich ruf zu Dir, Herr Jesu Christ", BWV 639
изп. Мила Червениванова

D. Buxtehude - "Ich ruf zu Dir, Herr Jesu Christ", BuxWV 196
изп. Ралица Трифонова

D. Buxtehude - "Mit Fried und Freud", BuxWV 76
изп. Ралица Трифонова и Миглена Павлова - сопран

J. S. Bach - Praeludium et fuga c moll, BWV 549
изп. Боряна Смилкова

J. S. Bach - "Nun komm der Heiden Heiland", BWV 599
изп. Маргарита Стоянова

J. S. Bach - "Bist du bei mir", BWV 508
Al. Stradella - "Pieta, Signore"
изп. Благовеста Ангелова и Ивайло Донков - тенор

J. S. Bach - Fugue g moll, BWV 578
изп. Георги Бойкин

J. S. Bach - "Erstanden ist der heil'ge Christ" BWV 628
изп. Ивана Говедарска

D. Buxtehude - Ciacona in c minor
изп. Петър Карагенов

J. S. Bach - "Wer nun den lieben Gott lässt walten", BWV 647
изп. Ралица Трифонова

J. S. Bach - "Agnus dei" от Меса h moll, BWV 232
изп. Ралица Трифонова и Миглена Павлова

J. S. Bach - Тройна фуга Es dur, BWV 552, из "Klavieruebung III. Teil"
изп. Нева Кръстева

*****

Д. Букстехуде – “Mit Fried und Freud” BuxWV76
превод от немски: проф. Нева Кръстева

Може ли смъртта да разреши това,
което никой случай не може да развърже,
трябва ли да се отдели това,
което е в моето сърце!

Ах, скръбната раздяла със бащите,
ни причинява най-горчивото страдание.
И ако сърцето ни изтръгнат от гърдите,
ни заболява повече от собствената смърт.

Сега той свири песните блажени
на пианото на радостта небесна.
Там ангели отново и отново
със сладка прелест му припяват.

Тук са наш‘те песни на страдание,
изпъстрени със кръстове са те.
Там радостта ни всичко освещава.

Почивай в мир, ти наш обичан,
прощавай ти, душа блажена.
Аз, твоят син, сега опечален,
написвам върху гробовия свод:

„Тука лежи тоз, чиято музикална дарба
на Бог самия радости доставя.
Затуй щастлив е неговият дух
Да бъде включен в хора на небето.“.

19 октомври 2013

Почина Камен Петев (1960 – 2013)

Почина Камен Петев
(30.V.1960 – 19.X.2013) 



Органостроител. Акустик. 
Мислещ човек. Приятел. 
Огромна загуба за хората, 
които служат на тези звуци. 


 Вечен покой. 


 От органистите на България

17 октомври 2013

"Добро - това е съхранение на живота, поддържане на живота, довеждане на живота до най-висшето му стъпало; същността на злото е да се унищожава животът, да се вреди на живота, да се пречи на живота в неговото развитие" (Алберт Швайцер)

"Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство" - това е част от Хипократовата клетва, която всеки, обрекъл се на спасяването на човешки живот трябва да следва, запазвайки моралността и хуманността във всяко свое действие.
Уважението ни към професията лекар беше разклатено наскоро от една случка с близък наш приятел, попаднал в тежка здравословна ситуация. На 30-ти септември т.г. към 8:30 сутринта Камен Петев, катастрофира тежко пътувайки от Варна за Добрич не по негова вина. Камен Петев е единственият човек в България, който може да акордира, поправя и поддържа музикалният инструмент орган. В този ден Камен пътува за Добрич, за да подготви тамошния орган за предстоящия на 1-ви октомври концерт на проф. Нева Кръстева. За съжаление Камен не успява да достигне до крайната си цел и след тежката катастрофа е откаран първо в болницата в Добрич, след което е преместен в Окръжната болница "Св. Анна" във Варна. Настанен е в реанимация с опасност за живота, със счупени ребра, които са пробили белия му дроб. Информацията, която достигна до нас е сравнително малко, особено за първата прекарана в болницата седмица. Това, което знаем, е за нечовешкото отношение от страна на лекарите и обслужващия персонал към него и неговите близки. Липсва цялостна информация относно състоянието му, постоянно се подава неточна информация, която е с много песимистичен отенък, без съпричастност към страдащите близки. Поради силните болки Камен Петев е държан на много силни медикаменти, което го прави неадекватен. Поради желанието му да става, в реанимацията той е бил държан завързан за негова безопасност. В момента Камен тежи близо 40 кг. и продължава да отслабва.
Преди няколко месеца той претърпя тежка операция - рак на езика - и седмица преди катастрофата беше приключил с курс лъчетерапия и химиотерапия в болницата "Токуда" в София. След катастрофата е съобщено на близките му, докато той е на командно дишане, че има метастази на белия дроб и че вероятността да може да започне отново да диша самостоятелно е минимална. Булквално е увита всяка една надежда сред близките му.
След няколко дни се оказва, че Камен вече диша самостоятелно, и се бори за съществуването си противно на лекарските очаквания и че информацията за метастази не е абсолютно потвърдена. След преместването му от реанимацията в отделението за гръдноболни Камен е отвързан. Той, под въздействието на медикаментите, се опитва да избяга и пада. Скоро след това на близките му е съобщено, че той е изгубил гълтателния си рефлекс и не може да се храни сам и е на физиологичен разтвор, като не се обяснява нито защо се е случило това, нито как може да се поправи. Когато близките му се обръщат за помощ с въпроси към лекарите, получават отговора, че трябва да си го приберат, въпреки че те няма как да се грижат за него най-малкото когато той не може да се храни. На въпроса как да го хранят получават отговор от лекар: "Не знам, оправяйте се.". На няколко пъти багажа на Камен е бил събиран и предоставян на семейството му с цел да напусне болницата при положение, че състоянието му е изключително тежко. Лошите новини не свършват до тук. Малко по-късно на семейството му е съобщено, че метастазите са обхванали целия бял дроб, но при цялото отношение близките му не знаят на какво да вярват, нямат и доверие на лекуващите лекари. При силното им желание да изхвърлят умиращ човек на улицата, лекарската дума вече няма същата морална тежест.
Всеки ден за Камен представлява борба за живота, която се превръща в борба с онези, които са се заклели в запазването и в съхранението му. Хуманността изисква дори и да е настъпил последният ти час да имаш правото да си отидеш с достойнство, както си и живял, а не изхвърлен като куче на улицата, оставен в безкрайната болка.

"Добро - това е съхранение на живота, поддържане на живота, довеждане на живота до най-висшето му стъпало; същността на злото е да се унищожава животът, да се вреди на живота, да се пречи на живота в неговото развитие" (Алберт Швайцер)

05 октомври 2013

Снимки от концерта на проф. Нева Кръстева в Добрич

Снимки: 
Григор Маринов - фоторепортер на в. "Добруджанска трибуна"




03 октомври 2013

Добричкият огран отпразнува своя 25-годишен юбилей

     През 80-те години на миналия век сред културната общественост на Добрич възниква идеята, че за обогатяването на музикалния живот на града е потребно в новостроящата се по това време зала „Георги Кроснев” (сега з. „Добрич”) да се постави орган. Ръководството на града взима присърце това предложение и с решение на Окръжния съвет за култура през 1983 г. се започват преговори с органостроителната фирма “Alexander Schuke Orgelbau - Potsdam” (ГДР). Тази фирма е построила през 1973 г. органа в зала „България” и е авторитетно предприятие с респектираща близо 200-годишна история (осн. през 1820). Сериозно участие в изработката на инструмента взимат и добричлии. Във в. „Добруджанска трибуна” от 4 октомври 1988г. четем: „стоманената конструкция и дървеният корпус на инструмента са направени от специалисти и работници от МЗПРК и СП „Бряст”. Спазени са всички технически изискания и органостроителите от ГДР не скриха удовлетворението си от този факт при приемането на конструкцията.”
     За да се постигне органично единство между архитектурата на инструмента и интериора на залата, голяма е заслугата на арх. Витлием Чалъков. Ето какво споделя той пред вестник „Нова добруджанска трибуна” (2009-10-02): „ Маестро Захари Медникаров, лека му пръст, бе мой приятел. Като правехме залата, той ми донесе един чертеж на концертна зала в Япония и настоя нашата зала да бъде с безупречна акустика. Така и стана. Характерното е, че при такава зала има опасност от ехо или от наслагване на тонове, което е крайно неприятно. Всичко обаче се получи без грешка. Целият таван е изграден от 24 купола, като всеки от тях е като камбанария. Стените са от тънки кухи гипсови панели. Накрая се оказа, че вътре трябва да монтират орган. Поръчката бе възложена на фирма "Шуке Оргелбау". Интересното е, че след Втората световна война тя е разделена на две. В Източен Берлин правеха високите тонове, а в Западен - ниските. Аз обаче не харесах техния проект. Хванах се и направих проект за фасадата на органа. За мен бе голямо събитие фактът, че проектът ми бе приет.”
     Органът има 36 регистъра, разпределени към две мануални и една педална клавиатури. Тръбите са 2226, от които 138 дървени и 2088 от калаено-оловна сплав в различни легиращи съотношения с размери от 7 метра до 8 милиметра. Изработен е изцяло на ръка. Заслужава да се подчертаят имената на главните творци на инструмента – Вилхелм Фридрих Щендел – шеф-конструктор, Рудолф Неем – проектант на регистрите и Матиас Шуке – главен интонатор. Към края на 1988г. органът е напълно завършен и е вписан под № 555 в каталога на фирмата. На 20 декември същата година с концерта на немския органист Мартин Щефан за пръв път зазвучава и пред публика.
     И така вече 25 години нашият град притежава едно уникално музикално „бижу”, инструмент с изключително красива и богата фасада, звучащ ярко, изтънчено и колоритно, събрал в себе си вековните постижения на великата европейска музикална традиция. Община Добрич отбеляза юбилея на този истински „крал на музикалните инструменти” с концерт на проф. д-р Нева Кръстева, която е една от най-известните и изявени български органисти. Член е на Баховото общество в Лайпциг. Преподавател по полифония в НМА, където води и органов клас. 

 Мария Славова