28 май 2010

Органов рецитал на Лилия Кукучева

На 14ти юни, понеделник, органистката Лилия Кукучева от класа по орган на проф. Нева Кръстева ще изнесе рецитал на органа в Нов български университет. Ще прозвучат някои от по-рядко изпълняваните хорали от Бах и Букстехуде, шакона фа-минор от Пахелбел, произведения от чешките композитори Копржива и Зегер и др.

14 юни 2010г, начало 18:00ч, НБУ - Аула, вход свободен

25 май 2010

Концерт за орган и хор в църквата „Свети Павел от Кръста”

На 27 май 2010 г. от 18.30 ч. Католическата църква „Св. Павел от Кръста „ организира концерт за орган и хор. Проявата е част от инициативите посветени на юбилейната за русенската католическа общност година, официално открита през месец октомври 2009 г.
Три юбилея се частват през тази година - 150 години откакто Русе става мисионерска спирка за католическата общност, 140 години от обявяването на русенската католическа общност за енория и 120 години от благословението на първия камък на католическия храм (1860 г, 1870 г, 1890 г.).
Концертът, озаглавен „Химн на Любовта”, представя музикални произведения от Монс. Марко Фрисина, директор на Папската Музикална Латеранска Капела и диригент на Римския Епархиен Хор, както и Председател на литургическата комисия за литургия. По време на концерта чрез мултимедия ще бъдат представени текстове с размишления върху Божията любов.
Каним ви най-учтиво да посетите този концерт, който ще ни помогне да се откъснем от ежедневието си и да спрем мисълта си върху смисъла на любовта.

Източник: http://www.rusenews.eu/news,1,29635.htm

07 май 2010

Нева Кръстева за Янко Маринов: Виртуозът на органа в Католическия храм

от в-к "Култура" - Брой 15 (2587), 21 април 2010

Името му е Янко Маринов и е основател на Concerto antico – ансамбъл за стара музика, който не е лишаван от медийно внимание. Но сега говоря за него като за органист по повод на великденския концерт, който изнесе заедно с певицата Миглена Павлова в католическата катедрала “Св. Йосиф” на 11 април. Концертът включваше творби на трима от най-емблематичните автори на творби за орган – Бах, Букстехуде и Регер.
Органистът звучи отгоре надолу, обичайно за него е да бъде “висящ” на балкона в пълна анонимност сред великолепието на акустичното пространство на храма. Той е нещо повече от концертантна фигура, изпълняваща музика, защото би трябвало да я “изпълва” изцяло, да се слее с нея и да й придаде остротата и точността на насочената към “свидетеля” духовна реч. Точно това сливане става, когато Янко Маринов свири Регер – чухме два от майсторските Регерови опуси: Токата и фуга оп. 65 и особено късната Фантазия и фуга оп. 135b с нейната двойна фуга.
След “захлопването” на вратата на зала “България” пред публиката на органовите ми рецитали,точно тази вечер беше дадена рядката възможност да бъдат чути и някои от големите хорали на Бах и Букстехуде: Wir glauben all’ an einen Gott с темата на вярата в педала и голямата педална фантазия Te Deum laudamus, съответстващи по мащаб и темперамент на изпълнителската природа на Янко Маринов.
Присъствието на певицата Миглена Павлова беше съзвучно с чистата атмосфера на идеализъм и преклонение към високата европейска традиция, която витаеше в храма. Klag-Lied на Букстехуде от хорала му Mit Fried’ und Freud’ с употребата на четворен превратен и огледален контрапункт и песните на Регер бяха интонирани с проникновение и дълбочина. Духовните Lieder, независимо дали са писани за орган или могат да бъдат изпълнени на този инструмент, бяха “оркестрирани” с усет към тембъра на късноромантичния орган. Електронният инструмент дава възможност да се промени строят на интониране – Werckmeister при Букстехуде и романтична интонираност при Регер. Но колко по-прекрасен би бил истинският тръбен органов звук, който според бароковите представи (да си спомним девиза на един от Баховите органи Soli Deo Gloria) бива отнасян към небето на ангелски криле.

Нева Кръстева

06 май 2010

Историята на органите в България накратко

Васил Макаринов, 2010 год.

Историята на органовите инструменти в България е сравнително кратка - всичко започва едва във втората половина на XIXв., като днес, век и половина след това, не можем да се похвалим с голям възход. Причините за това са комплексни - както религиозни, така и политически, дори и народопсихилогически. Не трябва да забравяме обаче един малък факт - преди няколко десетилетия на българска територия е намерена каменна пластика на античен римски хидравлис (воден орган), която днес може да бъде видяна в Археологическия музей на София. Това свидетелства, че още от най-ранни времена тази земя носи спомена за благородният тръбен тембър.
Днес знаем, че най-старият тръбен орган е построеният праз 1907г. инструмент на Voit в Русенската католическа катедрала "Св. Павел от Кръста" (на снимката вдясно). В действителност, в България преди него са съществували три други органа - един в Пловдив и два в София. За пръв път орган пристига на българска територия още по времето на Османското владичество - около 10 години преди Руски-турската освободителна война. Това е инструментът в католическата катедрала на Пловдив - "Св. Лудвиг". Строителство на му започва през 1861г. и няколко години по-късно е открит. За този инструмент не се знае почти нищо - нямаме налице нито диспозиция, нито задоволителна информация за органостроителя. Знаем единствено, че е заменен от нов, по-голям, през 1891г. След 40 години обаче новият инструмент е сполетян от зла участ - през 1931 огромен пожар изпепелява църквата и поврежда непоправимо органа. Църквата остава без акустичен инструмент чак до 1991г.
През 1900г. и 1907г. още две католически катедрали се сдобива с инструменти - съответно софийската катедрала "Св. Йосиф" и русенската "Св. Павел от Кръста". Русенският се е запазил и до наши дни и въпреки недоброто си състояние днес е съхранил романтичният дух на своя органоствоител Voit. С романтичния тембър, пневматична трактура и умелото вграждане в архитектурата на храмовото пространство, абсолютно в духа на европейската традиция, този инструмент днес е единствен по рода си в цяла България и представлява изключителна ценност.
1937г. е знакова за историята на българските органи - построен е 4-мануалният Sauer в зала "България" (на снимката вдясно). Този електропневматичен орган и днес би впечатлявал със звуковите си качества. Повече за инструмента прочетете тук.
При бомбардировките през 1944 по време на Втората световна война София понася много тежки поражения. Разрушени са и двата органа - както в католическата църква, така и в зала "България".
След това цели 30 години България остава на практика без функциониращи органови инструменти. Единственият е този в Русе, който пък от своя страна далеч не е в най-доброто си състояние.
През 1974г. зала "България" се сдобива с новия си орган на фирмата Schuke от Потсдам. Въпреки че към днешна дата инструментът не се радва на подобаващо отношение от страна на ръководството на залата, неговите музикални качества са безспорни - строен е в необароков стил и напълно подхожда на баховата музика, но е подходящ и за романтична музика.
След него до 1989г. в България са построени още няколко инструмента - органът на Jemlich в НМА "Панчо Владигеров" от 1979; още два инструмента, отново на Schuke, за Добрич (прочетете тук за този инструмент) и Варна (съответно 1988 и 1989); и един на фирмата Rieger Kloss в залата на благоевградското читалище "Никола Вапцаров". Всички тези инструменти са сравнително големи и с много възможности за разнообразни темброви решения. Обръщам специално внимание на тримануалният варненски орган, който разполага с т.нар. "испански тромпети" - езичков регистър с изключително пронизващ звук, чиито тръби са обърнати директно към залата. За жалост инструментът се намира в изключително недружелюбната към музиката архитектура на Фестивалният и конгресен център. Заради това трудно можем да усетим в цялата й прелест тези насочена към небето тонове, които сякаш биват захлупвани. За повече информация прочетете в блога, посветен на този орган.
От началото на 90те години до днес в България пристигат още няколко органа, повечето от които втора употреба. Едва през 1991г. в пловдивската католическа катедрала отново прозвучава орган, други инструменти са построени също така в АМТИ-Пловдив (1999), Пазарджишката концертна зала "Маестро Георги Атанасов" (2005) и в евангелските-методистки църкви във Варна и София (съответно 2004 и 2007). Ной-голямо внимание сред тях заслужава построеният през 2004г. орган на швейцареца Йенс Щайнхоф (Jens Steinhoff) в Евангелската методистка църква във Варна (на снимката вдясно). Този инструмент е изпълнен напълно в духа на майсторите-органостроители от XVII век. Разположението му в църковната акустика, строят на интониране (Werkmeister), особено късите клавиши (характерни за старите клавирни инструменти), острият тембър и бароково орнаментираната фасада го правят изключително привлекателен за любителите на старата музика - Фрескобалди, Букстехуде, Бах. Уви, поради ред причини, в последно време там хората все по-рядко рядко имат удоволствието да чуят вдъхновената музика на тези стари майстори, изпълнена на този великолепен инструмент.
Град Сливен също би трябвало да има орган. Поради характерното за нашия регион отношение към високата музикална култура и поради ред бюрократични причини дареният през 2006г. орган за концертната зала стои разглобен из складовете на града.
Днес като един лъч надежда се явява отпускането на средства от Министерството на образованието за построяване на нов учебен орган в НМА "Панчо Владигеров" в София (повече за инструмента можете да прочетете тук). Очаква се до края на 2010г. неговият тръбен звук да огласи сградата.
Към днешна дата няма как да дадем категоричен отговор дали органовото изкуство в България върви към възход или падение. От една страна обнадеждаващ е факта, че последните години в България често пристигат нови органи., макар и да са малки по размер и възможности. От друга страна обаче налице имаме липса на органови рецитали в зала "България", а най-голямата ни католическа катедрала - софийската "Св. Йосиф", поредна година стои без истински тръбен орган въпреки голямата концертна активност там.