от в-к "Култура" - Брой 15 (2587), 21 април 2010
Името му е Янко Маринов и е основател на Concerto antico – ансамбъл за стара музика, който не е лишаван от медийно внимание. Но сега говоря за него като за органист по повод на великденския концерт, който изнесе заедно с певицата Миглена Павлова в католическата катедрала “Св. Йосиф” на 11 април. Концертът включваше творби на трима от най-емблематичните автори на творби за орган – Бах, Букстехуде и Регер.
Органистът звучи отгоре надолу, обичайно за него е да бъде “висящ” на балкона в пълна анонимност сред великолепието на акустичното пространство на храма. Той е нещо повече от концертантна фигура, изпълняваща музика, защото би трябвало да я “изпълва” изцяло, да се слее с нея и да й придаде остротата и точността на насочената към “свидетеля” духовна реч. Точно това сливане става, когато Янко Маринов свири Регер – чухме два от майсторските Регерови опуси: Токата и фуга оп. 65 и особено късната Фантазия и фуга оп. 135b с нейната двойна фуга.
След “захлопването” на вратата на зала “България” пред публиката на органовите ми рецитали,точно тази вечер беше дадена рядката възможност да бъдат чути и някои от големите хорали на Бах и Букстехуде: Wir glauben all’ an einen Gott с темата на вярата в педала и голямата педална фантазия Te Deum laudamus, съответстващи по мащаб и темперамент на изпълнителската природа на Янко Маринов.
Присъствието на певицата Миглена Павлова беше съзвучно с чистата атмосфера на идеализъм и преклонение към високата европейска традиция, която витаеше в храма. Klag-Lied на Букстехуде от хорала му Mit Fried’ und Freud’ с употребата на четворен превратен и огледален контрапункт и песните на Регер бяха интонирани с проникновение и дълбочина. Духовните Lieder, независимо дали са писани за орган или могат да бъдат изпълнени на този инструмент, бяха “оркестрирани” с усет към тембъра на късноромантичния орган. Електронният инструмент дава възможност да се промени строят на интониране – Werckmeister при Букстехуде и романтична интонираност при Регер. Но колко по-прекрасен би бил истинският тръбен органов звук, който според бароковите представи (да си спомним девиза на един от Баховите органи Soli Deo Gloria) бива отнасян към небето на ангелски криле.
Името му е Янко Маринов и е основател на Concerto antico – ансамбъл за стара музика, който не е лишаван от медийно внимание. Но сега говоря за него като за органист по повод на великденския концерт, който изнесе заедно с певицата Миглена Павлова в католическата катедрала “Св. Йосиф” на 11 април. Концертът включваше творби на трима от най-емблематичните автори на творби за орган – Бах, Букстехуде и Регер.
Органистът звучи отгоре надолу, обичайно за него е да бъде “висящ” на балкона в пълна анонимност сред великолепието на акустичното пространство на храма. Той е нещо повече от концертантна фигура, изпълняваща музика, защото би трябвало да я “изпълва” изцяло, да се слее с нея и да й придаде остротата и точността на насочената към “свидетеля” духовна реч. Точно това сливане става, когато Янко Маринов свири Регер – чухме два от майсторските Регерови опуси: Токата и фуга оп. 65 и особено късната Фантазия и фуга оп. 135b с нейната двойна фуга.
След “захлопването” на вратата на зала “България” пред публиката на органовите ми рецитали,точно тази вечер беше дадена рядката възможност да бъдат чути и някои от големите хорали на Бах и Букстехуде: Wir glauben all’ an einen Gott с темата на вярата в педала и голямата педална фантазия Te Deum laudamus, съответстващи по мащаб и темперамент на изпълнителската природа на Янко Маринов.
Присъствието на певицата Миглена Павлова беше съзвучно с чистата атмосфера на идеализъм и преклонение към високата европейска традиция, която витаеше в храма. Klag-Lied на Букстехуде от хорала му Mit Fried’ und Freud’ с употребата на четворен превратен и огледален контрапункт и песните на Регер бяха интонирани с проникновение и дълбочина. Духовните Lieder, независимо дали са писани за орган или могат да бъдат изпълнени на този инструмент, бяха “оркестрирани” с усет към тембъра на късноромантичния орган. Електронният инструмент дава възможност да се промени строят на интониране – Werckmeister при Букстехуде и романтична интонираност при Регер. Но колко по-прекрасен би бил истинският тръбен органов звук, който според бароковите представи (да си спомним девиза на един от Баховите органи Soli Deo Gloria) бива отнасян към небето на ангелски криле.
Нева Кръстева
Няма коментари:
Публикуване на коментар