Концерт: БАХ - Magnificat в Es Dur, ВИВАЛДИ - Magnificat и ХЕНДЕЛ - Laudate

КОНЦЕРТ: БАХ - Magnificat в Es Dur - премиерно за страната изпълнение, ВИВАЛДИ - Magnificat и ХЕНДЕЛ - Laudate


НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ
СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ
84-ти сезон, 2012-2013 /
Класика в неделя – II
Втори концерт
Начало: 17 март 2013, 17:00ч.
Място: Зала "България"

Диригент: ИЛИЯ МИХАЙЛОВ

Солисти:
МИГЛЕНА ПАВЛОВА, сопрано
РОСИЦА ПАВЛОВА-ИНДЖЕВА, мецосопрано
МАРИЯ ТАБАКОВА, алт
ИВАЙЛО ДОНКОВ, тенор
АЛЕКСАНДЪР НОСИКОВ, бас
ЯНКО МАРИНОВ, клавесин и орган

Национален филхармоничен хор “Светослав Обретенов”
С участието на: Камерен оркестър при Софийска филхармония

Антонио Вивалди (1678 – 1741)
Magnificat anima mea Dominum RV 610

Георг Фридрих Хендел (1685 – 1759)
Laudate pueri Dominum в ре мажор HWV 237

Йохан Себастиан Бах (1685 – 1750)
Magnificat anima mea Dominum BWV 243a в ми бемол мажор – първа версия от 1723 г. Премиерно за страната изпълнение

ПРОГРАМА

Magnificat anima mea Dominum (Душата ми величае Господа) e една от десетте библейски песни (Лука 1:46-55), която получилата ангелското благовестие Дева Мария изпява в Божия прослава при срещата си с Елисавета – бъдещата майка на Йоан Кръстител.
И в католическата, и в протестантската традиция текстът се изпълнява в края на вечерната служба (Vesper). Особено празнично „Magnificat” влиза в църковното служение на Богородичните празници Благовещение и Посещение на Дева Мария при Елисавета (в западните църкви), както и на Коледа. Върху този текст от средновековието до наши дни са създадени множество музикални произведения.

***

Антонио Вивалди (1678 – 1741)
Magnificat anima mea Dominum RV 610

Части:
1. Magnificat anima mea Dominum (хор)
2. Et exsultavit spiritus meus (соли – сопран, алт, тенор и хор),
3. Et misericordia (хор)
4. Fecit potentiam (хор)
5. Deposuit potentes (хор)
6. Esurientes implevit bonis (дует – сопран и алт)
7. Suscepit Israel (хор)
8. Sicut locutus est (хор)
9. Gloria Patri (хор)

***

Георг Фридрих Хендел (1685 – 1759)
Laudate pueri Dominum (Хвалете, раби Господни) в ре мажор HWV 237 - псалм 113 (по Вулгата и Септуагинта 112)

През 1706 г., след три годишен престой в Хамбург, изпълнен с плодотворно сътрудничество с известния теоретик, оперен композитор, а също и забележителен тенор Йохан Матезон, Хендел заминава за Италия. Решението за това пътуване е взето след като принцът на Тоскана Gian' Gastone de Medici, при посещението си в Германия отправя към Хендел покана, показвайки му примери от „най-нова” италианска музика.
В началото на 1707 година Хендел пристига в Рим, където негови попечители са кардиналите Карло Колона, Бенедето Памфили и може би също и знаменитият кардинал Отобони. По тяхно поръчителство младият композитор пише редица изненадващи ни със зрялост и полифонична сложност църковни творби – Dixit Dominus, завършен през април 1707, два псалма от вечерната служба (Vesper) – Nisi Dominus и Laudate pueri в Ре (юли 1707), както и няколко виртуозни соло кантати. Тази музика играе важна роля в целия живот на Хендел – заемки, цитати, мелодически ходове и подобни форми откриваме в неговите по-късни творби.
За първата, третата и последната част на Laudate pueri Dominum HWV 237 Хендел специално поверява соловата партия на Soprano concertato. Тъй като за останалите солови части липсва указание те биха могли да се изпълняват както от сопран, така и от тенор, което е обичайна практика по това време.

Части:
1. Laudate pueri Dominum (Soprano concertato и хор)
2. Sit nomen Domini
3. A solis ortu usque ad occasum (соло и хор)
4. Excelsus super omnes
5. Quis sicut Dominus? (хор)
6. Suscitans a terra
7. Qui habitare facit
8. Gloria Patri (Soprano concertato и хор)

***

Йохан Себастиан Бах (1685 – 1750)
Magnificat anima mea Dominum BWV 243a в ми бемол мажор – първа версия от 1723 г.

Още в годината на пристигането си в Лайпциг (1723) и заемането на най-високата музикантска длъжност в града – кантор в църквата Св. Томас, Бах написва първата версия на „Magnificat” BWV243а в Es-dur (ми бемол мажор). Творбата е изпълнена по време на вечерната служба на Рождество Христово, затова съдържа четири допълнителни (спрямо по-късната версия в D-dur от 1733 г.) части, вмъкнати между библейските стихове. Както е обичайно за бароковата символика, ми бемол мажор – три бемола (тоналността на първата версия), се свързва със Светата Троица, а ре мажор (втората версия) – със славата Божия и всеобщата небесна и земна възхвала. На концерта ще прозвучи премиерно за страната първата версия, при това в старинен строй a=415Hz.
Баховият „Magnificat” е написан за 5-гласен хор, инструменти и 5-ма солисти. Първата част с юбилационни фигури тържествено възвестява в целия хор и инструментите думите на Мария „Величае душата ми Господа”. Във втората част – сопрановата ария „Et exultavit”, се чуват фигурите на радостта и въздигането на духа. „Quia respexit” – ария за сопран и соло обой, представя преклонението и смирението на Мария. От нея без прекъсване избухва стретна фуга „Omnes generations”, в чийто край всички гласове се прекъсват от реторична пауза – музикалната фигура abruptio, за да изкажат в единение за последен път темата.
След изпълнената с достойна благодарност басова ария „Quia fecit mihi magna” в BWV243а (първата версия) е поставен хор „Freut euch und jubiliert” (Радвайте се и ликувайте). Умилителният дует „Еt misericordia” е изтъкан от диатонични въздишки (sospiratio) и завършва с пречупване в хроматичен ход, който изобразява Божието милосърдие. Следва „Слава във висините Богу” – отново част от ранната версия на творбата. При “Fecit potenciam” тромпетните ходове въплъщават „силата на Неговите мишци”, а бързите шестнайсетини и скокове се асоциират с разпръсването на горделивите. В теноровата ария „Deposuit potentes” низходящата тирата и възвратният скок (двете със сбор септима) описват греховността на силните и свалянето им от престолите.
Контрастно е изобразено въздигането на смирените: „Esurientes” – ария написана в „новия” галантен стил, е поверена на топлия алтов глас, в диалог с две траверсо флейти.
Тук идва последната допълнителна част от ранната версия на баховия „Magnificat” – дуетът между сопрана и баса “Virga Jesse”, текстът на който е базиран върху първия стих от глава 11 от книгата на Исаия, в който се казва, че от рода Давидов ще се роди Спасителят Емануел.
Следва триото „Suscepit Israel” с огледални имитации, хорален цитат в тромпета и остинато, но без басо-континуо (т.е. всички гласове са във висок регистър), с което се изобразява Небесния Йерусалим. В строгата полифония на stile antico е изработен 5-гласният хор ”Sicut locutus”, за да напомни за връзката с праотците (Авраам).
За тържествено заключение, след доксологията „Слава на Отца, Сина и Светия дух”, проведена в реторични акорди (фигурата на ноема) и прекъсвани от троични тирати, Бах избира типичната за барока репризна форма на заключението, като ползва интонациите от първата част на произведението – звукова рамка, илюстрираща думите, с които завършва всяка молитва: „както беше в началото, сега и завинаги. Амин.”

Части:
1. Magnificat anima mea Dominum (хор)
2. Et exsultavit spiritus meus (ария - сопран II),
A. Vom Himmel hoch (хор)
3. Quia respexit humilitatem (ария - сопран I)
4. Omnes generations (хор)
5. Quia fecit mihi magna (ария – бас)
B. Freut euch und jubiliert (хор)
6. Et misericordia (дует – алт и тенор)
7. Fecit potentiam (хор)
C. Gloria in excelsis Deo (хор)
8. Deposuit potentes (ария – тенор)
9. Esurientes implevit bonis (ария – алто)
D. Virga Jesse floruit (дует – сопран и бас)
10. Suscepit Israel (трио)
11. Sicut locutus est (хор)
12. Gloria Patri (хор)

Страница за събитието във Facebook