"Ще запазя живота си чист и свещен, както и моето изкуство" - това е част от Хипократовата клетва, която всеки, обрекъл се на спасяването на човешки живот трябва да следва, запазвайки моралността и хуманността във всяко свое действие.
Уважението ни към професията лекар беше разклатено наскоро от една случка с близък наш приятел, попаднал в тежка здравословна ситуация. На 30-ти септември т.г. към 8:30 сутринта Камен Петев, катастрофира тежко пътувайки от Варна за Добрич не по негова вина. Камен Петев е единственият човек в България, който може да акордира, поправя и поддържа музикалният инструмент орган. В този ден Камен пътува за Добрич, за да подготви тамошния орган за предстоящия на 1-ви октомври концерт на проф. Нева Кръстева. За съжаление Камен не успява да достигне до крайната си цел и след тежката катастрофа е откаран първо в болницата в Добрич, след което е преместен в Окръжната болница "Св. Анна" във Варна. Настанен е в реанимация с опасност за живота, със счупени ребра, които са пробили белия му дроб. Информацията, която достигна до нас е сравнително малко, особено за първата прекарана в болницата седмица. Това, което знаем, е за нечовешкото отношение от страна на лекарите и обслужващия персонал към него и неговите близки. Липсва цялостна информация относно състоянието му, постоянно се подава неточна информация, която е с много песимистичен отенък, без съпричастност към страдащите близки. Поради силните болки Камен Петев е държан на много силни медикаменти, което го прави неадекватен. Поради желанието му да става, в реанимацията той е бил държан завързан за негова безопасност. В момента Камен тежи близо 40 кг. и продължава да отслабва.
Преди няколко месеца той претърпя тежка операция - рак на езика - и седмица преди катастрофата беше приключил с курс лъчетерапия и химиотерапия в болницата "Токуда" в София. След катастрофата е съобщено на близките му, докато той е на командно дишане, че има метастази на белия дроб и че вероятността да може да започне отново да диша самостоятелно е минимална. Булквално е увита всяка една надежда сред близките му.
След няколко дни се оказва, че Камен вече диша самостоятелно, и се бори за съществуването си противно на лекарските очаквания и че информацията за метастази не е абсолютно потвърдена. След преместването му от реанимацията в отделението за гръдноболни Камен е отвързан. Той, под въздействието на медикаментите, се опитва да избяга и пада. Скоро след това на близките му е съобщено, че той е изгубил гълтателния си рефлекс и не може да се храни сам и е на физиологичен разтвор, като не се обяснява нито защо се е случило това, нито как може да се поправи. Когато близките му се обръщат за помощ с въпроси към лекарите, получават отговора, че трябва да си го приберат, въпреки че те няма как да се грижат за него най-малкото когато той не може да се храни. На въпроса как да го хранят получават отговор от лекар: "Не знам, оправяйте се.". На няколко пъти багажа на Камен е бил събиран и предоставян на семейството му с цел да напусне болницата при положение, че състоянието му е изключително тежко. Лошите новини не свършват до тук. Малко по-късно на семейството му е съобщено, че метастазите са обхванали целия бял дроб, но при цялото отношение близките му не знаят на какво да вярват, нямат и доверие на лекуващите лекари. При силното им желание да изхвърлят умиращ човек на улицата, лекарската дума вече няма същата морална тежест.
Всеки ден за Камен представлява борба за живота, която се превръща в борба с онези, които са се заклели в запазването и в съхранението му. Хуманността изисква дори и да е настъпил последният ти час да имаш правото да си отидеш с достойнство, както си и живял, а не изхвърлен като куче на улицата, оставен в безкрайната болка.
"Добро - това е съхранение на живота, поддържане на живота, довеждане на живота до най-висшето му стъпало; същността на злото е да се унищожава животът, да се вреди на живота, да се пречи на живота в неговото развитие" (Алберт Швайцер)
Няма коментари:
Публикуване на коментар