На 3 ноември, понеделник, проф. д-р Нева Кръстева ще говори на тема "Упорството на чистото жизнено, незавършимо съзнание...": Бахтин, Достоевски и музикалното.
Събитието е организирано от Българско общество "Достоевски" и ще се проведе в сградата на Музикалната академия на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" № 94 в зала № 35 (3 ет.) от 17:00 ч.
„ „... ние чуваме в музиката“ е продължението на цитата от Бахтин, приведен от нас с малки съкращения като заглавие на тази студия. Прочутото „музикално“ определение за романа на Достоевски като „полифоничен“ изисква два вида аргументация. Първо: дали самият Достоевски има особена чувствителност към музикалните явления - нещо, което Бахтин странно, че не е забелязал, освен в знаменитата сцена от „Фауст“ с Тришатов от „Юноша“ („Защото Достоевски, освен тук, почти никъде в своите произведения не говори за музиката“). Това обаче не отговаря на известни факти (вж. изследванията на А. Гозенпуд или характеристиката на Л. Гросман за творчеството на Достоевски като „музикално-реалистично“). Второ: Необходимо е изследване на „полифоничния“ апарат на Бахтин, за да се докаже, че освен метафората на „полифонията“, той привлича обширен материал, който може да бъде аналогизиран с феномени от история на полифонията (хетероглосия, хетерофония, хомофония, контрапункт, фуга, канон). Ключови понятия в книгата на Бахтин за Достоевски са общи за философията на словесността и музиката, като: диалогът, идеята, архитектониката, интонацията, („емоционално-волевата“) тоналност, звучащият ритъм, „металингвистиката“, както и „проникновеното“, „двуезичното“, „чуждото“ слово или „събитието“, кулминацията на творбата.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар